Ольга и Андрий Будугаи

От чуждия човек до брата

На Катерина Любомудрова

При първото си посещение в България заспециализация в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (2001-2002) Андрий насочи вниманието си към факта, че в българския език думите, които предават близостта (или по-точно степента на близост) в междучовешките отношения, не винаги съвпадат по значение със съкоренните на тях руски думи. Така българската дума приятел на руски се превежда с друг, а другар – с товарищ.

Тази разлика ни подтикна към размисли за самите степени на човешката близост и за степените в развитието на индивидуалното съзнание – тема, по която отделни идеи и по-рано са ни вълнували, но преди това не се бяхме опитали да обединим в едно изследване. Много ни помогна трудът на френския езиковед Емил Бенвенист Словарь индоевропейских социальных терминов[1], в който изследователят разглежда много от въпросите на тази тема.

В резултат на разсъжденията си Андрий постепенно открои две редици понятия, като първата по-скоро се отнася за близостта от кръвно-родствена и социална гледна точка, а втората – за близостта в духовните и междуличностни отношения. Тези условни редици са следните:

1. кръвно-родствена близост, социално положение:

2. духовна близост, междуличностни отношения:

Нека разгледаме тези редици последователно.

Според Емил Бенвенист човекът и в древността е делил хората на свои и чужди. Свой е този, който принадлежи към съответното племе по признака на своето раждане в него. Лат. дума ingenius означава буквално „роден във”, тоест „в даденото племе, общество и затова притежаващ всички права”. В първоначалното значение само роденият в съответното племе е могъл да бъде свой за останалите членове на това племе и след преминаването на посвещението си[2] той от юноша[3] става „пълноценен” член на съответното племе, като придобива всички права на свободния човек в пределите на племето, върху територията на неговите владения (следователно и в сферата на влиянието на духа на това племе). Оттук идва и етимологичната връзка между свой и свободен. Сравнете също и лат. дума liberi, която е имала едновременно значенията „законороден съм” и „свободен съм”.

По-късно значението на думата свой постепенно се е разширило и с тази дума бил наричан всеки човек, принадлежащ към групата от хора, към която принадлежи говорещият за него. Това значение на думата е обхванало и всичко онова, което съответният човек притежава. Появили са се и по-абстрактните значения със същия корен: усвоявам (на руски освоить /обработвам земя и усвоявам метод/ и усвоить /усвоявам наука, урок/).

Чужде лексема, заимствана в славянските езици от германските. Старославянската дума tuzdi е означавала „чуждестранен”, а в западноевропейските езици и диалекти (на отделните групи езици – келтска, италийска, германска и балтийска) коренът *tew— има най-напред значението „надут, наперен, пълен, силен”, а по-късно и „народ, земя” Този корен е и в основата на германските етноними Teutoni, deutsch[4].

Понятието чужд е съдържало три различни семантични и юридически категории:

1. „чужд” със значение „чужденец”[5];

2. „враг”;

3. „гост”.

Еднокоренните латински думи hostis /враг/ и hospes /гост/ ни насочват към първоначалната обща характеристика на понятията у латините враг и гост, чието значение е „чужд” (от тях идва и българската дума гост).

Враге този, който е принадлежал към племето, срещу което са били водени военни действия. Ако се е случвало да хванат в плен някой враг, той е преминавал в положението на роб (на руски раб) и така ставал собственост на заловилите го. Интересно е, че самата дума собственост при някои славянски народи е съкоренна на думата свой[6]. Тоест робът е вече свой, но без свобода, тъй като той няма никакви граждански права (свободи) в това племе или в тази страна.

Ала трябва да се отбележи, че понятието за роб в древните цивилизации не винаги е било определяно с постоянните признаци, както е според разбиранията в съвременното общество. Въпреки че в Индия с нейната кастова система робът не е могъл да промени общественото си положение, в Древния Рим робът при определени заслуги е могъл да стане свободен, пълноправен гражданин на Рим (нека си спомним за гладиаторите).

Мимоходом бихме желали да припомним един момент от Новия завет, в който Юда Искариот продава Иисус Христос за 30 сребърника – сумата, която един от евангелистите подчертано нарекъл „цената на един роб”[7]. В нито един от древните народи не било позволено да стане роб някой от съплеменниците – роб може да бъде само някой човек от чуждо племе. С факта, че за Иисус Христос е заплатена от юдеите цената като за роб[8], е явно подчертано, че те са Го изхвърлили от евреите, отрекли са се от Него, „изтласкали” са Го извън своя егрегор, като са Го превърнали в чужд-враг-роб в социален смисъл.

Госте човекът, роден в чуждо племе (чужда страна), по-точно от представители на чуждо племе, с когото се създават определени отношения и който започва да има специални права – такива права, които нямат гражданите на съответната страна, права-обект на „гостоприемството”. Отношенията в гостоприемството са двустранни. Всеки от договарящите се явно дава клетва пред своето племенно езическо божество. Да си спомним, че думата езически произхожда от древнобългарската дума език, която е имала две значения: „език, реч” и „народ”.

Езическите божества са боговете на племето, с които всеки член от това племе по време на своето посвещение е установявал тясна мистично-енергийна връзка. За установяването на подобна връзка са помагали хората с медиумни способности, които са ставали шамани или жреци на племето. Да се заклеваш в чуждоплеменни божества е равнозначно почти на това, да не се заклеваш въобще, защото дейността на племенните божества било свързано с точно определена територия, на кояго живеело както самото племе, така живеели и самите племенни божества – духовете на реките, планините, горите, пустините или другите природни образувания на съответната местност. Човекът, който давал клетва пред своите богове, чиято власт се простирала в пределите на племето, при нарушение на тази клетва за гостоприемство, се превръщал в престъпник (човек, който престъпва междата, чертата на закона) и понасял наказание според правото и традициите на своето племе.

С госта бил сключван договор за това, че всяка от страните приема другата страна на територията на своето племе и обезпечава всичко необходимо, оказва нужната помощ, тъй като гостът сред чуждото племе не можел да се ползва с правата на неговите членове. Човекът, който се обявява за гост от някого от представителите на племето, автоматично и изведнъж ставал неприкосновен за останалите представители на племето на домакина, който приема госта. По време на договарянето бил вземан някакъв неголям предмет, счупвали го на две половини, като всяка от тях била съхранявана във всяка от двете страни като доказателство за сключения съюз. Този предмет бил вече наричан символ[9] на договора. Домакинът, приемащ госта, бил длъжен да услужва както на самия партньор в този договор, така и на който и да е негов пратеник, който трябвало да покаже половинката от символа на договора. Тази половинка трябвало да прилепне точно към другата половинка, намираща се у домакина.

За да приключим с понятието гост ще добавим само, че то е отразено и в лексемата посещавам, образувана от старославянската основа сеть /гост/ и родствената гръцка думаhetaira /приятелка, другарка, а по-късно и хетера/, както и латинската дума satelles /спътник, телохранител/.

Нека сега разгледаме втората редица, отразяваща степените на близост в междучовешките отношения според духовния фактор и междуличностните отношения. Първата степен в нея е познат – непознат, които по нещо са сродни на свой – чужд, въпреки че не съвпадат цялостно: познат може да бъде и някой човек от друго племе, от чуждите.

Познанството бива обикновено доста повърхностно и дори далечно, а може и да бъде в различна степен близко. По своя произход лексемата познат (на руски знакомый) идва от общославянската дума *znati /да узная; да отлича, да забележа/ > да узная” (рус. узнать)[10]. Думата познат е съкоренна с думите знак, значение, знаме[11], знамение, знаменит (която съдържа идеята за познаване на някой човек, на това, с което той е различен[12], което го отличава от другите, както и за събиране на информация индивидуално за него).

Втората степен на близост е руското понятиеприятель – човек, с когото сме свързани по-тясно и отношенията ни са доста интензивни. Етимологично тази дума е свързана със старославянската приязнь /доброжелателство, дружба/ и още по-далече в древността с праславянския глагол прияти /обичам, дружа/, който е съкоренен с индоевропейския корен*prai-. От същия корен произхождат древноиндийската дума priyas /мил, желан/, немските думи Freund /приятел/, frei /свободен/ и freien /сватосвам се/ и готската дума frijon /обичам/. От същия корен идва и украинският глагол сприяти /способствам, благоприятствам/

Следващата степен на близост е отразена с думата другар (на рускитоварищ). „Товарищ”. според определението в Этимологический словарь русского языка на Галина Павловна Циганенко, е „човек, близък на някого поради общност на възгледите, на дейността, на условията за живот и т.н.” Ние поставихме понятието другар на по-висока степен на близост в сравнение с приятель поради това, че отношенията ни с другар изискват съблюдаване на определени задължения, сътрудничество в общо дело, а не просто „създаване на благоприятни условия, подпомагане, улесняване”. До известна степен като аналог на понятието другар в някои сфери на човешката дейност може да се счита навярно понятието колега< лат. colligere /събирам заедно/.

Руската дума товарищ е заимствана от тюркските езици през общостлавянския период и е означавала „съсобственик на имущество”. Тюркската дума tavaris е съставна от tavar— /имущество/ (първоначално /добитък/) и —is /приятел/. На славянска почва в понятието*tovaristjь се е развило значението на „компаньон” (букв. „този, с когото изкарвам хляба си”)[13]. Оттук и товарищество означава „обединяване на хора за изпълняването на общи задачи”.

Друвноруската дума товарищь е имала две значения: 1) конпаньон в продажбата на стоки; 2) помощник в дейността, в работата. За първото значение можем да добавим, че то може в известна степен да се съпостави с руската дума коммерсант, заимствана от френски със значението „търговец на едро”. Тази дума идва от лат. merx /стока/. Едрите търговци сформирали свои товарищества (гилдии), съюзи, за да могат със съвместни усилия да осигуряват безопасни условия за търговията, да облекчават с взаимопомощ своя занаят. Можем да допуснем, че от същия корен е и латинското име на бога Меркурий (при гърците е Хермес), покровителя на търговците на едро.

Но защо пък на едро? Работата е там, че в античния свят дребните търгаши-прекупвачи не са се ползвали с уважението на хората и с протекцията на Меркурий – та нали само такива търговци на едро са предприемали рисковани пътувания със стоки, носейки в чужди земи някаква стока за продан и закупувайки оттам друга стока. Тях често са ги ограбвали по пътя и дори те можели да попаднат в робство или да бъдат убити от разбойници по суша или от пирати по море. Меркурий – вестителят на боговете – сам е бил често на път и как да не бъде „патрон” на пътниците и на керванджиите. При това ще отбележим, че лат. дума merx произхожда от глагола merere(=mereri) /достоен съм, струвам/.

С второто значение на древноруската дума товарищь /помощник в работата, в дейността/ може да се съпостави чешката дума tovarys /калфа/[14] и наименованието на званията и длъжностите в Русия преди Октомврийската революция, например товарищ прокурора /помощник на прокурора/.

По този начин в понятието другар (на руски товарищ) има по-скоро делова и същевременно по-тясна връзка, отколкото при руското понятие приятель. Още по-тясна връзка явно ще предаде българското понятие приятел (на руски думата е друг, въпреки че тя семантично някак си се пресича с българската дума другар, с хърватските друг, другар /със същото значение/ и с древноруската другъ /приятел, другар; дружина; слуга)[15].

Следващата степен във втората редица е българското понятие приятел (на руски това понятие е друг, което е било гранично с понятието дружина в смисъл на „военно другарство”. Павел Яковлевич Черных в своя Историко-этимологический словарь современного русского языка определя значението думата „дружина” така: „небольшой отряд, группа людей, организованных для совместной деятельности, для достижения общей цели”.) Тук, ако не вземем под внимание думата отряд, определението напълно ще подхожда и за понятието другарство (на руски товарищество). Но това е именно военна разновидност на другарството и в това се изразява онзи нюанс, поради който дружинниците /членовете на дружина/ вероятно са в много по-тясна връзка, отколкото другарите. Поради вида на своята дейност дружинниците постоянно са били на границата между живота и смъртта и именно това е поставяло на карта практически абсолютно всичко: те са доверявали един на друг не имуществото си, както е при обикновеното другарство, а най-ценното за човека – своя живот.

При повечето от случаите дружинниците са сформирали своеобразно братство, но с единствената разлика, че при тях не било вземано под внимание духовната насоченост. Дружината е могла както да защитава своите земи или своето княжество, така и да се занимава с разбойничество, с нападения и набези върху други племена и да убива хора с цел обогатяване. Обаче в дружината е била изключително важна личната преданост на членовете на дружината към главатаря и на един към друг. С каквото и да са се занимавали, основното и главното е те всичко да правят заедно, дружно, съвместно – като единен организъм. Всеки давал обет или клетва за вярност и така ставал част от единното цяло, свързвал се с останалите чрез тесните „връзки на дружбата”. Именно тази идея за взаимност предават и запазилият се от онези далечни времена руски израз друг друга и съкоренните литовски думи draugas /спътник, другар; приятел; един от съпрузите; един от двамата/, drauge /заедно/ и drauge /съдружие; компания, група хора/.

Индоевропейският корен *dher— / *dhere-, който лежи в основата на горепосочените думи, е имал значението „поддържам; подпирам; държа”, тоест предавал е смисъла на здравина, крепкост, основание и надеждност. За това, според Емил Бенвенист, свидетелства и свързаният с *dher— индоевропейски корен *dreu-, от който идват гръцката дума doru /дърво, пън/, старославянската druva /горски материал, дърва/, литовската drutas/силен, твърд/, санскритската dhruva и иранската druva /твърд, здрав/, словенската sudravu /здрав/, гръцката drus /дъб/, едно от най-здравите и устойчиви дървета в Европа.

Подобна връзка ни дава възможност да допуснем, че при заклеването на дружинниците във вярност е било възможно да се задейства култът на друидите, при които дъбът е главното свещено дърво, свързано с цевтъра на света[16]. Самото наименование друиди, според някои изследователи, идва от dru /дъб/. Клетвата пред дъба, като най-здраво и устойчиво дърво, в друидизма е могла да бъде най-важната гаранция за здравината и верността на съюза на дружинниците, така че самото име дружинници може да се тълкува и като „свързаните с клетва пред dru— дъба”.

Германскияткорен*dru— (=*doru-) е имал отначало значението „силен, здрав, твърд”, а по-късно „дърво, гора” и е подобен на гръцкия drus /дъб/. Той също произлиза от гореспоменатия индоевропейски корен*dreu— и лежи в основата на такива думи като немската Treue/1) вярност, преданост; 2) точност, правильност/, английските trust /доверявам, поверявам; доверие/, true /истински, верен, правилен/, truce /примирие, договор, союз/, исландската tru /верен/, готската trauains /доверие, вяра/.

Нека си спомним, че дори един от най-големите медиуми Адолф Шиклгрубер (Хитлер), който се опита в своята идея за немско-фашистко (а по-точно националсоциалистическо) всемирно господство да влее окултната сила на езическити култове на своите предци, е избрал като един от атрибутите на формата на есесовците дабови листа. Явно с това той искал да подсили здравината, верността и предаността на клетвата на встъпващите в редовете на може би най-големия магически орден на ХХ век – на такива едни „дружинници”, поставили си за цел да завземат властта в целия свят и да въведат „нов ред”.

Ще отбележим, че съвременната руска дума друг е наследила от дружина идеята за верността и предаността на приятеля към приятеля. С течение на дремето дружбата изработва някакви свои общи принципи, към които впоследствие се придържат приятелите. И ако тези принципи включват висши идеи и светли мотиви, тогава дружбата става дълговечна, приятелят става наш втори аз или alter ego. Не просто втори, а такъв, комуто се дава предпочитание при случай на дилема: alter в латинския език означава „по-голям, по-важен”. На всички ни е добре известен крилатият израз „кажи ми кой е приятелят ти и аз ще ти кажа кой си ти”.

Съзнанието на отделните приятели буквално прораства от единия в другия. И поради това най-страшният и съкрушителен удар на един човек може да бъде нанесен от недоброжелателите му чрез негов приятел, ако този приятел реши да тръгне по пътя на измяната или предателството: той знае реално всичко за приятеля си, включително и неговите слаби места, а освен това има енергийно-симпатична връзка с него, с предадения човек, та именно по този начин, чрез тази енергийна връзка, е възможно значително да се увеличи силата на удара. Ето защо в Космоса един от най-тежките грехове е предателството. Кармичните последици от него стават много по-тежки и опасни, ако това предателство излиза извън рамките на междуличностните отношения и засяга висши духовни идеи.

Ще подчертаем, че като своеобразен двойник, alter ego на човека става и неговият враг. Изразът за приятеля, който дадохме по-горе, има още една формулировка: „Кажи ми кой е твоят враг и аз ще ти кажа кой си ти.” Този израз е приложим в случаите, когато човекът живее не в сивота и равнодушие – посредствеността не засяга и не оскърбява никого! Интересно е, че според Агни Йога (духовното учение, дадено на човечеството с цел да се облекчи преодоляването на този сегашен преходен период) великият управник-подвижник на Индия Акбар (1542-1605) най-напред се е интересувал от това, с какво се занимават враговете му, и чак след това питал за държавните работи, за приятелите и т.н. Случвало се е в живота някой човек, след като е загубил приятелите си и се е оказал в тежко положение, да се обърне за помощ към свой враг и този враг, само от уважение към човека, съхранил своите принципи, му е оказвал помощ…

Интересно е също, че изтъкнатият руски актьор и бард Владимир Семьонович Висоцкий, който през последните години на своя едва 42-годишен живот в известна степен стана въплъщение на съвестта на руския народ, е поставял дружбата по-високо от любовта. Възможно е да се допусне, че е станала грешка – нали истинската любов включва и дружбата. Не е случайност, че украинската дума дружина има значение и на „съпруга”[17].Явно поетът-певеч е имал предвид не любовта, а влюбването, което повечето от хората възприемат за любов.

Любовта се отличава от влюбването почти така, както алтруизмът (< alter, както бе споменато по-горе) – от егоизма. Истински обичащите се хора се възприемат и като приятел за приятеля, но знаят и общия път, по който вървят заедно. Както и приятелите, те делят по равно и радостите и бедите в живота: не е случайност и фактът, че в руския език супруги и упряжь /впрегатни принадлежности, хамут, юзда и т.н./ имат еднакъв корен – съпрузите сякаш са впрегнати в един впряг. При това те виждат един в друг както своите силни, така и своите слаби страни. Както и истинските приятели, те се стремят се стремят там, където другият е слаб, да го подпомогнат, дори да го прикрият, като приемат удара върху себе си, прилагайки всички свои сили, за да излезе той от затруднението или кризата. Ще отбележим, че на руската дума друг /приятел/ е съкоренна древноанглийската дума dreogon (> в съвр. англ. dree), която означава „търпя” (лишения), „страдам”. И разбира се, всеки един от обичащите се полага старания, доколкото му е възможно, да научи любимия си човек на всичко онова, което самият той умее да прави.

А влюбените възприемат не целия човек, а само неговите силни страни. Останалото се дорисува от тяхното въображение, като облепят реалния индивид с онзи образ, който е по-изгоден за тях и който те биха искали да виждат и притежават, който би бил полезен за тях. И след като премине периодът на еуфорията от влюбването и животът започва да нанася своите удари, влюбените изобщо не обединяват усилията си, за да се измъкнат от създалата се ситуация, а започват взаимно да се „разследват”, предявявайки всеки на другия съответните обвинения. Огледалните светове на техните образи, след като са предавали всичко в изопачен вид, започват бързо да се рушат. Илюзията-мъгла се разкъсва под напора на силните ветрове на реалността. И колкото по-голяма е била степента на „изкривяване” на истинските образи, колкото по-малка е била степента на тяхното съответствие на реалността, толкова по-силен ще бъде шокът, толкова по-неудържими ударите и по-яростна ответната реакция на влюбените, насочена срещу другия.

Интересно е, че съкоренната на образ украинска дума обрàза има значение на „обида”. Възможно е тази дума някога да е била свързана именно с такава ситуация. И може би нещо подобно е предизвикало създаването на израза „от любовта до ненавистта има само една крачка”, който израз явно има предвид не любовта, а състоянието на влюбеност. Влюбеният вижда не общия път с другия човек, не възприема себе си редом с него, разбира се, в един общ впряг, а се вижда като някакъв връх над този, в когото е влюбен, като мечтае да го насочва натам, накъдето на него самия му се иска.

И тъй, любовта навярно може да се смята за най-висша форма на дружбата между мъж и жена, при която връзката може да бъде много по-тясна, отколкото при дружбата, а хармонията между двете думи наистина съвършена. Във всички случаи е явно, че любовта включва и качествата на дружбата и постепенно извежда съзнанието на следващото ниво-степен на междучовешките отношения – братството, елементите на което вече срещнахме и при предишните степени и което става наистина космичен фактор, водещ човека към Вечността, подпомагайки го да реализира зъложената в него от Върховния Творец идея за съ-творчество съвместно с Йерархиите на Силите на Светлината, за съборност и безсмъртие. За последното е доказателство и самата дума человек[18] /чело – съзнание, което минава през века-вечността/.

Думата брат произхожда от индоевропейското съществително*bhrater /брат, сродник, земляк/, с което се свързва и думата фратрия /подразделение на племето/, на която съответства събирателното старославянско съществително братия. И въпреки че в етимологичните речници не пише нищо повече за произхода на думата брат, в смисъла на това понятие очевидно прозира идеята за съборността, дума, която по смисъл клони към брат и е съкоренна с думите събор, избор, избран[19], брак, бреме (включително и носенето на духовния кръст), събирам се.

Братът по духовно, а не по кръвно родство, и този човек, когото нашето съзнание е избрало, в резултат на опознаването от съзнанието ни на съзнанието на този, когото то възприема като брат по дух. Българската дума разбирам, френската дума comprendre /разбирам/ и руската понимать съдържат руската основа брать[20]/вземам/. Съзнанието като че ли събира част по част[21] в себе си понятието за другия човек и самата лексема съзнание има смисъл на събирателство. При това се събират познания не само за едно съзнание, избрано като брат по дух, а и за всички останали индивидуални съзнания, с които се сблъсква опознаващият човек. А и самият той при това като че ли се събира с другите съзнания, допълва се от тях. Интерес представлява фактът, че изразите в руския език собраться что-то сделать /готвя се да направя нещо/, собраться в дорогу /стягам се за път/, собраться с мыслями /съсредоточавам се/, собраться с силами /отдъхвам сиу възстановявам силите си/ предават смисъла като че ли „събирам в себе си” необходимото количество части, за да бъда в състояние да изпълня поставената задача.

Всяко индивидуално съзнание, което проумява, прозира (на руски прозревает = созревает /съзрява/) идеята за космичното братство, възприема себе си и останалите съзнания и същества като части на единното цяло, на универсума[22], космоса, в който всички части-братя се обединяват от принципа на Вселената на Любовта, допълвайки се един друг и взаимно постигайки съвършенството.

Вероятно не е случайност, че немските думи Leben /живот/ и Liebe /обич, любов/ са толкова близки по звучене една на друга. И само при хармоничното съчетаване на частите се образува щастието-общението (на руски счастье—соборность), при което всяко индивидуално съзнание на брата-част не просто се разтваря към и в другите индивидуални съзнания и изчезва в общия поток, но и съхранява своята индивидуалност, своя уникален „аз”.

Като се издига крачка след крачка по стъпълата на братската обич и любов, индивидуалното съзнание постепенно стига до прозрението, че всичко във Вселената – от най-мъничката частица до метагалактиките – е живо и има свое съзнание (не случайно Вселената се нарича точно така: името й е калка от гръцки и означава „населена”). И самият атом, и растението, и животното, и човекът, и който и да е народ, и цялото човечество, и планетата, и галактиката – всичко това са братя в безкрайната Йерархия на живите същества в Космоса. Ето защо светците и към животните са се обръщали с думата брат и са се държали с тях като с равни.

Ние се опитахме да проследим пътя на изграждането на човешкото съзнание от тясно племенните граници, когато всичко, което не принадлежи на съответното племе, се възприема като чуждо, а това означава и като враждебно, носещо угроза, до осъзнаването на вселенското братство, при което разширеното и просветлено индивидуално съзнание встъпва вече като пълноправен член на космичното семейство. По всяка вероятност това, което всеки от нас трябва да направи, е да определи на какъв етап се намира и след това с по-висока осъзнатост да продължи по предопределения от Господ Бог за нас път, като преодолява с достойнство препятствията, които се появяват поради ограничеността на нашето индивидуално съзнание или които поставят „недоброжелателите на човешкия род”.

Украйна, гр. Переяслав-Хмелницки, 29.10.2003, ср.

Превод от руски – Невяна Керемедчиева